ДВУРЀДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Двуреден (в 1 и 2 знач.). Според броя на редовете, в които са наредени сачмите, лагерите биват едноредови и двуредови. П. Минков и др., ЕФМ, 168. Двуредова скарна решетка. Двуредово лентъчно засаждане.


Източник: Речник на българския език (онлайн)