ДВУРО̀Г, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с два рога. Двурог носорог.
2. Който има две остри части, наподобяващи рога̀. Бойко поема с малка двурога вила хвърленото сено и го разпределя равномерно по целия край. Т. Влайков, Пр I, 16. Туземците забелязаха в лявата му ръка една пееща риба пила-пила, която все още беше жива и извиваше лъскавата си двурога опашка. Гр. Угаров, ПСЗ, 598. „Да, видех аз високий замък / там на прибрежната скала, / огрян от месеца двуроги, / и около му вред мъгла.“ П. П. Славейков, Събр. съч. V, 35.