ДВУСЛО̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Двусричен. Сяка дума в речта състои или от един слог, че са нарича едносложна, или от два — двусложна. Ив. Момчилов, ПСЕ, 5. Ямбът и хореят са двусложни стъпки.
— От рус. двусложный.
