ДВУСТА̀ЕН, -а̀йна, -а̀йно, мн. -а̀йни, прил. Който се сътои от две стаи. Тя се радва на двустайното апартаментче с балкона и банята, което им дадоха в новите блокове на големия рудник. Др. Асенов, СВ, 154.


Източник: Речник на българския език (онлайн)