ДВУСЪСТА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се състои от две съставки, от две части.
◊ Двусъставно изречение. Езикозн. Изречение, което има две главни части: подлог и сказуемо. Изречението „Аз тичам“ е двусъставно.
