ДВУТА̀КТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Муз. Който трае, продължава два такта. Двутактов песенен мотив.
2. Техн. За бутален двигател с вътрешно горене — при който работният цикъл става за два хода на буталото или за едно завъртане на коляновия вал. Автомобилите „Вартбург“ имат двутактов трицилиндров двигател.