ДВУФА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Спец. Който има две фази, два цикъла на развитие или на действие; двуфазов. То [ядреното оръжие] може да бъде във вид на: ядрени бомби — еднофазни, двуфазни (водородни или термоядрени) и трифазни (водородно-уранови). Н. Иванов и др., ГО, 12.

2. Електр. За електрически апарати, машини и др. устройства — който е предназначен за включване към двете фази на променливия ток; двуфазов. Двуфазно електромоторче.


Източник: Речник на българския език (онлайн)