ДЕБЀЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Дебеличък, дебелшък. Всяка хубава немкиня, всякой млад немец ги знае; и те сякаш са радирани на техните бели-червени, дебелки, хубавки лица. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 28. Дебелка му е булката, но доста пъргава. Δ Дебелко бебе.


Източник: Речник на българския език (онлайн)