ДЕБЕЛОКЛЮ̀НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Дебелоклюн. Не закъсня и телеграфистът — дебелоклюнестият Кълвач.., той изскокна от хралупата си и зачука сигнала „тревога“. Н. Хайтов, ПГ, 16.
