ДЕБЕЛОКО̀Ж, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има дебела кожа. Той загрубя. Меките дългопръсти ръце станаха твърди, дебелокожи, хванаха слинове. Д. Немиров, Б, 194. Обикновено се смята, че от всички животни на земята най-дебела кожа има слонът. Това обаче не е вярно... Най-„дебелокожото“ животно обаче е хипопотамът. Неговата кожа е дебела 25 мм. ВН, 1960, бр. 2678, 4.
2. Прен. Пренебр. За човек — който не проявява чувствителност; нечувствителен, безчувствен. — Дере ги!... — отвърна Джони, като хвърли сърдит поглед към дебелокожия, безчувствен към опасностите Баташки. Д. Димов, Т, 242. Дебелокожият каруцар усети, че става нещо неприятно. Той се поокашля и пресегна за камшика си. К. Калчев, СТ, 128. // Невъзприемчив. Коткам ги, съветвам търпеливо да не погубват душите си.. Ама какво разбират от божественото тия дебелокожи селяни? Ц. Лачева, СА, 44.