ДЕБЕЛОКО̀РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Дебелокор. Край някой дънер стар, дебелокорест, / далече в глъхналите планини / със песни неизпети той ще падне — / наместо него кой ще ги изпей? Бл. Димитрова, Л, 176. Дебелокореста диня. Дебелокорест пъпеш.
