ДЀБНО нареч. Диал. Дебнешком; дебном, дебом. ● Нар.-поет. д е б н о д е б н а. В извор се къпят пет моми / пет моми, пет самодиви. / Стоян по края одеше / и си ги дебно дебнеше / дано улови и петтех. СбВСт, 11.
