ДЕГЕНЕРА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до дегенерация. Този висок, слаб, рус мъж, с бледо, твърде симпатично лице и с тънки мустачки бил син на богати софиянци. Само по развалените му зъби, които от гуляи и прахосничество не е имал време да поправи, можеше да се съди, че в него има нещо нередно, дегенераторско. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 181.


Източник: Речник на българския език (онлайн)