ДЕЕПРИЧА̀СТИЕ, мн. -ия, ср. Грам. Неизменяема глаголна форма, която носи признаци на глагол и наречие, напр.: г о в ор е й к и, х о д е й к и. Като глаголни форми причастията и деепричастията също могат да се свързват с преки и непреки допълнения. Л. Андрейчин и др., БГ, 237.
— Рус. деепричастие. — С. Радулов, Начална граматика за изучение на българский язик, 1873.