ДЕЕСПОСО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който се отличава със способност за усилена, енергична дейност, за активна работа. Нямаше дееспособен младеж или мъж вън от редиците на защитниците. И то — всички бяха дошли доброволно, без увещания и натяквания. Г. Караиванов, П, 23. Създаването на дееспособен щаб на отреда „Хр. Ботев“ бе първата и най-важната задача, с която се зае пълномощникът на щаба на зоната. К. Ламбрев, СП, 145. Някои смятат, че народите, които живеят на юг, близо до тропиците или до екватора, не са много жизнени и дееспособни. Това не е вярно — поне за Индия. А. Каменова, И, 54.
— От рус. дееспособный.