ДЕЗ-. Словообразувателна частица в думи от чужд произход (обикн. от френски език) за означаване на отсъствие, отстранение, унищожение на нещо, назовано с основната част на думата; от-, без-, раз-, напр. д е з а к т и в и р а м, д е з о р и е н т и р а м.

— От лат. de- през фр. des-, dés‑.


Източник: Речник на българския език (онлайн)