ДЕЗОРГАНИЗА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на дезорганизатор. Със съжаление, че си губи времето нахалос, като един ден работи, а десет дни оправя бъркотиите, които е създал Д. Общий в организациите — Левски се изказва против дезорганизаторската дейност и за строга централизация. Г. Бакалов, Избр. пр, 177.


Източник: Речник на българския език (онлайн)