ДЕЗОРГАНИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от дезорганизирам като прил. Който се намира в състояние на дезорганизация; разстроен. Имаме не армията на една слаба и дезорганизирана държава против Турция, а нейните собствени войници против нея, имаме пълна анархия в нея. С, 1909, бр. 79, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)