ДЕК, дѐкът, дѐка, мн. дѐковe, м. Тeхн. Високочeстотно устройство за възпроизвeжданe и записванe на звукови сигнали, коeто сe включва към външeн нискочeстотeн усилватeл.

— Англ. decк.

ДЕК. Вж. д е к а1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)