ДЕЛА̀Ч1 м. Човек, който дяла дървен материал. Поради липса на майстори делачи сериозно изостава и изпълнението на плана по добив на дялани греди и траверси. РД, 1950, бр. 212, 3. Във всички стопанства липсват делачи, а не се прави нищо за създаването на нов кадър. РД, 1950, бр. 200, 3.
ДЕЛА̀Ч2 м. Диал. Човек, който поделя нещо; делител2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕЛА̀Ч3 м. Диал. Инструмент за дървени обръчи; делачка2.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.