ДЕЛЕНИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Акционер. Съдружниците на една банка — деленичарите — могат непрестайно да ся променяват, зачтото всеки може си прода делениците, та да си прибере капитала. Лет., 1874, 217.


Източник: Речник на българския език (онлайн)