ДЕЛУ̀ВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол. Скални и почвени материали, свлечени от дъждовете или от собствената си тежест и утаени по планинските склонове и подножията им; склонов насип.

— От лат. deluo 'отмивам'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)