ДЕЛЯ̀НКА ж. Диал. Дилянка. — На ти делянка и волски език, вари го с небет-шекер и пий по едно канче всяка сутрин на гладно сърце. Д. Немиров, Б, 54. — Тебе биле делянка да ти дадат да пиеш, побратиме Момчиле — .. — та Елена да отделиш от сърцето си. Ст. Загорчинов, ДП, 358.

— Друга форма: д е л è н к а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)