ДЕМБЕЛЛЪ̀К, мн. няма, м. Рядко. Простонар. Неодобр. Мързел, мързелуване, леност, безделничество, дембеллик, дембелуване. Нас, турците, безделието ще ни погуби, дембеллъкът .. секи от нас иска да бъде ага, да рахатува. Срамува се да работи. Д. Талев, ПК, 299.
— Друга форма: д е м б е л л ѝ к.