ДЕМИКОТО̀Н м. Остар. Плътна памучна тъкан с копринени нишки. Облечени в най-новите си дрехи от демикотон и шевиот, те [гърците, арменците и евреите] и сега бързаха да изпреварят другите посреща- чи и да заемат онези места, на които новият валия би могъл най-добре да ги види. Ст. Дичев, ЗС I, 362.

— Фр. demicoton.


Източник: Речник на българския език (онлайн)