ДЕМОРАЛИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от деморализирам като прил. 1. Неморален, покварен. Доверието на една органицзация може да падне върху един демагог, върху една деморализирана личност. Г. Георгиев, Избр. пр, 287-288. — Остави, ами за срамота и беят очисти [избяга] на кон, и другите — подир него. Помислиха, че бунт има! — Ето какъв деморализиран народ имаме за господар — казва Огнянов. — Хваща ме срам, като си помисля, че служим за подпорка на тая изгнила държава. Ив. Вазов, СбНУ II, 49-50.
2. Който е с отслабнал дух и воля, който е загубил способността си да действа активно за изпълнението на някаква задача, да се подчинява на определен ред и дисциплина. Гладни, с разранени крака, измъчвани от непосилния студ, деморализираните Наполеонови войски отстъпвали сред гробното мълчание на заснежените равнини. Ист. Х кл, 39.
— Сп. Читалище, кн. 24, 1871.