ДЕНГУ̀БИЦА ж. Остар. и диал. Денгуба, денгубене. Купи чичо Богдан турската нива .. За гербови марки, за документ, по ходене в града, по черпия за „хаирлия“ и „честито“, от денгубици той направи и други борчове. Хр. Максимов, СбЗР, 22. // Нещо, с което човек си губи времето. „Тамборице“, моя денгубице, / еве става девет годин време, / откакво съм царю дервенджийка.“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 193.