ДЕНОНО̀ЩИЕ, мн. -ия, ср. Период от време, обхващащ деня и нощта заедно, равен на 24 часа, през който Земята прави пълно завъртане около своята ос. Огнянов прекара пет денонощия в укрепленията. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 136. Апостолът не е могъл да се види с поп Кръстьо. Той не е могъл да отиде в дома му, добре охраняван през всяко време на денонощието. Ив. Унджиев, ВЛ, 322. А работният ден на бившата учителка растеше прогресивно и стигна до осемнадесет часа на денонощие. Н. Каралиева, Н, 30. Причината за смяната на деня с нощта е въртенето на Земята около нейната ос. Едно пълно завъртане около оста си земното кълбо прави за 24 часа, т. е. за едно денонощие. Геогр. V кл, 10-11. Едно денонощие има 24 часа.
◊ Звездно денонощие. Астрон. Времето, за което Земята прави пълно завъртане около своята ос по отношенние на звездите. Истинско слънчево денонощие. Астрон. Времето между две последователни кулминации на Слънцето за дадено място. Поради неравномерността си истинското слънчево денонощие не се използва. Всички наши часовници през XX век са регулирани не по видимото движение на Слънцето, а по движението на въображаема точка, която извършва една пълна обиколка около Земята за същото време, но се премества по небесния екватор абсолютно равномерно. Т. Стойчев, А, 12. Средно слънчево денонощие. Астрон. Времето, равно на интервала между две преминавания на средното слънце през меридиана на дадено място. Средното слънчево денонощие е с 3 минути и 56 секунди по-дълго от звездното. Г. Томалевски, АН, 121.
— Друга (остар.) форма: д е н е н о̀ щ и е.