ДЕПАЛАТАЛИЗА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. 1. Звукова промяна, при която меки или омекчени съгласни звукове загубват мекостта си и преминават в съответните твърди, като напр. в диалектните форми м о л а вм. м о л я, с п а вм. с п я, у ч и т е л а вм. у ч и т е л я и др.; затвърдяване. Противоп. палатализация.
2. Заместване на стари палатализирани съгласни с нови твърди в случаи като: п о н иж а в а м>п о н и з я в а м; с п у щ а м>с п у с к а м; з а щ и щ а в а м>з а щ и т я в а м и пр. Противоп. палатализация.