ДЕПОЗИТА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. В съчет. Депозитарна разписка. Финанс. Документ, издаван от финансова институция, който удостоверява притежанието на депозит или на ценни книжа от определено лице и може да се пердоставя на трето лице. Централният депозитар е предотвратил три опита за прехвърляне на фалшиви депозитарни разписки. ДТ, 1997, бр. 226, 8. От 1 ноември на Българската фондова борса ще се продават депозитарни разписки върху акциите на германския телефонен гигант „Дойче телеком“. ДТ, 2000, бр. 292, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)