ДЕПОЛИТИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от деполитизирам като прил. Нов. Полит. За служител в определени структури (управленски апарат, армия, съдебна система и др.) — който не членува в политически партии и е задължен да не проявява политически пристрастия в работата си. — Българин си, гражданино! — помага ми деполитизираният милиционер. Диал., 1990, бр. 28, 9.