ДЕПРЕСЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от депресирам като прил. Книж. Който е изпаднал в депресия (в 4 знач.); потиснат, депримиран. Старият се събуди депресиран, отчаян: болеше го ишиасът — една болка,.., от която и най-добрият човек става лют. Н. Стефанова, ГС, 166. Боже мой, как лесно умееше да плаче тя! Сякаш очите ѝ бяха извори. И, разбира се, депресираният любовник трябваше да смени влака за София, вместо да тръгне за Сливен, както се бяха уговорили предварително. К. Калчев, СТ, 131.