ДЕРВЕНТДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от дервентджия. Както в редица други дервентджийски селища, в Елена турчин не можел да се заселва. НК, 1958, бр. 25, 3. Дервентджийско село. Дервентджийски род.

— Друга (диал.) форма: д е р в е н д ж ѝ й с к и, д е р б е н д ж ѝ й с к и.


Източник: Речник на българския език (онлайн)