ДЕРЗНОВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Дръзновен, дързък. Злодеецът, на когото престъпните намерения не са разкрити напълно, ще да стане още по-дерзновен. Хр. Ботев, КК (превод), 8. Не треба да сме.. нито много дерзновени, нито пък толко боязливи. Й. Стоянович, ДСС (превод), 24-25.
— От рус. дерзновенный.