ДЕРТ, дèртът, дèрта, мн. дèртове, след числ. дèрта, м. 1. Простонар. Грижа, яд, мъка. Той [дядо Кольо] вярваше, че колкото по-подробно,.. и по-искрено разкаже своите патила и своя дерт, толкова по-лесно ще предума големеца да му помогне в тая неволя. М. Георгиев, Избр. разк., 211. — Болен ли си, та все вървише оклюман, или имаш някакъв дерт на душата си? Д. Кисьов, Щ, 194. — Габю, ще ти изстине главата. — Твоята нали е забрадена, не бери дерт за моята. М. Яворски, ХСП, 41.
2. Диал. Болест, болка (Н. Геров, РБЯ).
— От перс. през тур. dert. — Друга форма: д е р д.