ДЕСА̀НТ м. Воен. 1. Стоварване, спущане на войски върху неприятелска територия, пренесени по море или по въздух. Хората недоумяваха и се питаха: дали Хитлер не е намислил да извърши десант над британските острови? Д. Ангелов, ЖС, 7. Министър-председателят на Турция днес официално съобщи, че турските войски са започнали десант в Кипър. РД, 1974, бр. 202, 1. Въздушен десант. Морски десант.
2. Стесн. Войски, които са специално подготвени за прехвърляне или са прехвърлени на неприятелска територия по море или по въздух. Тук групата на Бауер скочи с парашути. Командирът на самолета, убедил се в благополучното приземяване на десанта, свърна назад към линията на фронта. ОФ, 1978, бр. 10362, 2. Бунтовниците са изпратили десант в тила и са открили огън.
— Фр. descente.