ДЕСЀТИ, -а, -о, мн. -и. 1. Числ. редно от десет. Той седеше на прага и дялаше нещо, правеше си нова лъжица, може би десетата вече. Й. Йовков, Разк. I, 229. Павел седеше на стълбата и препрочиташе десети път писмото. Елин Пелин, Съч. III, 57. На десетата нощ пияните се скараха помежду си и извадиха ножове. А. Каралийчев, ПС I, 22. Премина край девет села и отби се / в десетото, Каменна чука. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 51. ● Само м., нечленувано. Самост. или в съчет. с името на съответния месец. За означаване на дата — десетия ден от месеца. Първият изпит ще се проведе на десети май. Δ Ваканцията започва на десети. ● Обикн. м., нечленувано. Към име на владетел или висше духовно лице — за отличаване от предходния със същото име. Папа Пий Десети. Карл Десети.
2. Като прил. В съчет. с ч а с т — който е десет пъти по-малък от цялото. Общата площ на горите е малко по-обширна от територията на България, но тя не съставлява и десета част от територията на Монголия. Л. Мелнишки, ПП, 62. Облачността се определя с цифра, която показва колко десети части от небето са покрити с облаци. Физ. Х кл, 1951, 92. На победителите са паднали големи користи; десетата част от тях била принесена в дар на боговете. Н. Михайловски, РВИ (превод), 117.
3. Само ср. Като въвежд. дума десето. Книж. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на следващото по ред място след деветото.
4. Като същ. десета ж. Една част от нещо, разделено на десет равни части. Под облачност за дадено място в определен момент се разбира броят на десетите от небето, които са покрити с облаци. П. Делирадев, В, 90. При усилена умствена дейност температурата на челото се повишава с няколко десети от градуса. К, 1963, бр. 8, 36. Две цяло и една десета. Три цяло и четири десети. десети мн. Мат. Единиците от първия ред след десетичния знак на десетичните числа.
◊ Десета глуха. Разг. Незначителна, безперспективна служба, пост в служебна или партийна йерархия, които не дават възможност за изява, развитие, напредък. Той отново е завлечен за десетилетия в десета глуха. 24 часа, 1998, бр. 54, 23. Десета дупка на кавала. Разг. Пренебр. Човек, който няма значение; ненужен, излишен човек. Става дума за гражданина Д. Гонесеев — един от онези, за които все не остава място в докладите, репортажите и очерците. Защото, както ще се убедим, Д. Гонесеев не е десета дупка на кавала, тоест някаква си там безгласна буква. Сп. Йончев, ВН, 1966, бр. 4646, 1. На десетото небе, с ъ м (ч у вс т в а м с е, п о ч у в с т в а м с е). Разг. Много добре, много доволен, щастлив (съм, чувствам се, почувствам се). На петата година моят син се научи да чете и аз бях на десетото небе. Н. Каралиева, Н, 14. През девет села (царства, земи) в десето. Разг. Много далече. Впрочем може би тъй ми се струваше, защото бях далеч от мама и от добрата бабичка, която сега сякаш живееше някъде далеч през девет царства в десето. К. Калчев, ПИЖ, 70. Като знаеше кой е баща му и как той оная година го откъсна и препрати през девет земи в десета, за нея бе съвсем естествено, че го е оженил за богата мома. Г. Караславов, ОХ IV, 40.