ДЕСЕТИЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който продължава, който трае десет години или десетки години. Народът, освободен от десетилетния страх от арести, побоища и кланета, заля улици и мегдани в луд възторг. Г. Караславов, Избр. съч. I, 388.

2. Който се отнася до период от десет години; десетгодишен. Десетилетен план.

3. Рядко. Който е на десет години; десетгодишен.

— Други (остар.) форми: д е с я т и л è т е н и д е с е т ол è т е н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)