ДЕСЕТЍМА, -та, числ. бройно. Рядко. За мъже или за мъже и жени — десет души; десетмина. По него [двора] се щураха десетима войници. А. Дончев, СВС, 581. Откогато ми умряла жената, стана десетима молят ма с друга. У, 1870, бр. 4, 63.

— Друга (остар.) форма: д е с я т ѝ м а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)