ДЕСЕТОЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Десетилетен, десетгодишен. Известието на Ливия за десетолетната борба за тези закони е преувеличено. Н. Михайловски, РВИ (превод), 213. След това (тия същите [турци] види са) срещнале един свещеник с десетолетно свое момче. НБ, 1876, бр. 48, 189.
— Друга (остар.) форма: д е с я т о л è т е н.