ДЕСТИНА̀ЦИЯ ж. Спeц. 1. Крайна точка на полeт.

2. Въздушна линия (обикн. поддържана редовна). След като престана да лети по дестинацията до Ню Йорк, „Балкан“ се готви да закрие и линията София – Йоханесбург. ДТ, 1999, бр. 114, 4.

— От лат. destinatio.


Източник: Речник на българския език (онлайн)