ДЀТЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Детински, детски; детешки, детишки. — Ела, какичка. Нали си мъж? Какъв е този срам у тебе? При това герой... Не, никога не съм очаквала от герой детишка постъпка. Ив. Хаджимарчев, ОК, 365. Но ето отзад из селото други по-страшни викове, викове женски, детишки, селото пищи. Ил. Блъсков, СК, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)