ДЕТИШНЯ̀Р м. Диал. Пренебр. Дете (в 1 знач.); детиняк. „Моето момче беше още детишняр, па нощем скиташе и се промъкваше през обръчите на цяла рота жандармерия.“ Кр. Григоров, ТГ, 101.


Източник: Речник на българския език (онлайн)