ДЕТОНАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до детонация, който е свързан с детонация. Детонационна устойчивост на горивата. Детонационно изгаряне на взривни вещества.


Източник: Речник на българския език (онлайн)