ДЕУТЀРИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Стабилен изотоп на водорода (знак Д или Н2), газ с масово число 2, който се използва при водородните бомби; тежък водород. Деутерият, получен чрез електролиза от тежката вода, представлява лек газ. М. Ганева, ГМ (превод), 18.
— От гр. δεὔτεροσ 'втори'.