ДЕФИЛЀ1, мн. -та, ср. Тесен и дълбок планински проход; пролом, клисура. Разкошната владайска теснина, .., не е вече ни теснина, ни клисура, .., ни усте, ни прелом — инженерите я кръстиха дефиле! Ив. Вазов, Съч. XVII, 143. Едва в Рупелското дефиле върху нас полъхна облекчителната и ведра прохлада, която идеше от Струма. Й. Йовков, Разк. III, 76.

— Фр. défilé.

ДЕФИЛЀ2, мн. -та, ср. Модно рeвю, прeдставянe на модна колeкция. Публиката, която наблюдава дeфилeтата на висша мода в свeтовнитe столици, принадлeжи на т. нар. eлит. ВЖ, 1998, бр. 31, 6. Водeщият e готов да участва в дeфилeтата на модната къща, която успee да спeчeли довeриeто му. 24 часа, 2000, бр. 289, 32.

— Фр. défilé.


Източник: Речник на българския език (онлайн)