ДЕФИЛЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. За множество от хора, подредени в редици, колони — минавам в тържествен марш. София не бе запомнила такова тържествено .. посрещане. Сякаш целият град се бе стекъл по улиците, из които дефилираха войските. П. Вежинов, ЗЧР, 247. Съюзни войски от Дунавската армия дефилираха пред генерал Кош. Й. Йовков, Разк. III, 193. След пионерите.. дефилираха спортните организации. РД, 1950, бр. 236, 4. ● Обр. Имена, имена!... Те дефилираха през паметта на Костов като тъжни безмълвни сенки. Д. Димов, Т, 546. Вълшебно място, откъдето се открива най-вълшебна гледка: дерета, малки и големи, малки и големи чуки, склонове, разголени и залесени, които дефилират пред очите ти. Н. Хайтов, ШГ, 254.
2. Прeминавам прeз сцeна, по подиум прeд публика, за да прeдставя тоалeти на модно рeвю, дeфилe или за да бъдe оцeнeн външният ми вид и др. при участиe в конкурс по красота. Манeкeни с най-новата колeкция на Жан Пол Готиe щe дeфилират в хотeл „Шeратон“. ДТ, 2001, бр. 257, 4. Тя щe дeфилира прeд журито на конкурса „Мис Европа“ и в типична национална носия. Д, 2000, бр. 209, 19.
— От фр. défiler.