ДЕФОРМЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от деформирам и от деформирам се; обезформяване, обезобразяване. На опасност от деформиране и повреда са изложени стоманените тръби, по които преминава парата. Физ. VII кл, 40. Колкото действуващата при нанасянето на удара сила е по-голяма, толкова деформирането но топката ще бъде по-чувствително. В. Ангелов и др., Ф, 36. За да бъде още по-стилен в „новаторството“ си, художникът към самоцелната експресивност на багрите е прибавил и едно самоцелно деформиране на формите. НК, 1958, бр. 8, 6.