ДЕФОРМЍРАЩ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. сег. деят. от деформирам като прил. Който причинява, предизвиква деформация. Силите, които причиняват деформациите, се наричат деформиращи сили. Физ. X кл, 19. Мостич е боледувал от хроничен деформиращ артрит, следствие на което е бил силно прегърбен и сакат с едната ръка. ВН, 1958, бр. 2069, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)