ДЖАМАДА̀Н1 м. Остар. и диал. Вид някогашна къса горна мъжка дреха, обикн. без ръкави, подобна на елек, обшита със сърма и гайтани. На гърдите си имаше сърмен джамадан (безръкавник), а под него — от гълъбово сукно антерия. Ц. Гинчев, ГК, 146. Тоя хилядолетен икономически постулат важи и за родопското мъжко облекло, състоящо се от „патуре“ (гащи), „копаран“ (долама), „джамадан“ (елек), бели подколеници (калчеци) и емении (обуща). Н. Хайтов, ПП, 123. А той, Анте Богев, дръпна ръкавите на джамадана си, разпаса престилката си, както правеше винаги, когато излизаше от хана. Д. Талев, И, 440-441. Васко много се зарадва, че дядо му ще захвърли най-после потурите и джамадана и ще почне да носи дрехи като баща му, като вуйчо му, като всички млади хора. Т. Харманджиев, Р, 157.
— От перс. през тур. camadan. — Други (диал.) форми: д ж е м а д а̀ н, д ж о м а д а̀ н.
ДЖАМАДА̀Н2 м. Остар. и диал. Куфар.
— От перс. през тур. camedan 'сандък за дрехи'. — От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971.